Първо място на Областен конкурс „С Йовковата бяла лястовица“

Написана от
(0 гласа)

С престижното първо място бе награден Васил Трифонов – ученик от VIА клас в Областния конкурс „С Йовковата бяла лястовица“, организиран от РИМ – Добрич с подкрепата на Областна администрация – Добрич.

Тема на конкурса бе Йовковият символ на надеждата, а жанровете, в които участниците показаха уменията си за творческо писане, бяхя есе и разказ.

Честита награда, Васко!

Пожелаваме ти нови творчески успехи!

 

ЧЕРВЕНУШКА
(разказ)

Първите юнски дни настанаха и ягодите в градината започнаха да зреят. Каква радост и оживление обхвана всички ни. Започнахме по-често да оглеждаме в листака дали не се е скрила някоя вкусна и сочна червенушка – така наричахме онази малка ягодка, която се опитваше да се скрие от зоркия ни поглед, без да знае, че дъхавият ѝ аромат я издаваше и ние веднага я добавяхме в кошницата при останалите, от които мама после приготвяше най-вкусното сладко.
Една вечер, след като часове наред пълзяхме в събиране на ягодките, мама предложи да си направим сладко по стара бабина рецепта – в голяма тава, на печката с дърва. Никога досега не бях виждал такова нещо и си признавам, че ми беше много интересно. Гледах как мама опали огъня, изчака малко да се загрее чугуненият плот и сложи върху него една голяма дълбока тава, пълна почти догоре със свежи, току-що откъснати, червени плодчета. Бяхме на двора, под старата череша, където разположихме масата и няколко стола. Донесохме посуда, наредихме дръвцата и зачакахме.
Слънцето бавно залязваше и луната се готвеше да заеме мястото му. Вечерта носеше със себе си прохлада и неописуемо спокойствие. Вятърът утихна, настана тишина. От време на време се чуваше песента на самотно щурче или откъслечното крякане на някоя нетърпелива жаба, която се готвеше за жабешкия концерт.
Гледах как огънят играеше върху лицата ни и придаваше някаква загадъчност, но и романтичност. Мълчахме. Всеки се беше потопил в своите мисли и се наслаждавахме на тишината. По едно време мама стана, за да разбърка сладкото. Явно не беше готово, защото посегна към купчината с клечки, за да засили огъня.
– Свършили са – чух я да казва тихо.
– Ей сега ще донеса – отвърнах оживено.
– По-добре отидете заедно, че е тъмно – намеси се тате и ми подаде фенерчето.
Тръгнахме с мама към бараката за дърва, но щом влязохме, нещо кръгло и голямо подскочи пъргаво към нас. От уплаха извиках, а почти по същото време и мама извика. Бързо избягахме навън без нито едно дърво в кошчето.
– Какво стана? – попита ни тате. – Чух само два силна вика и видях как светлината на фенерчето започна да се мести напосоки.
– Не мога да го обясня. Видях само един силует да бърза към вратата. Какво беше, така и не разбрах.
– Сигурно някоя котка – зауспокои ни тате.
– Не, не мисля. Нямаше козина – продължих аз.
– Напротив, имаше! – отсече мама.
– А ти как разбра? – смееше се тате.
– Блъсна се в крака ми – отвърна тя.
Както и да е. Всичко премина. Свършихме си работата и се прибрахме. Дълго обсъждахме вкъщи кой ли можеше де бъде този неканен гост, който бе ни посетил така ненадейно и който никой не разбра как изглежда.
На другия ден рано-рано отидохме да оправим двора, че от снощното премеждие останаха някои неща навън. По едно време се приближи една голяма бежова котка. Опашката ѝ беше пухкава и цялата на тъмни и светли ивици, а по гърба си имаше две големи кафяви петна. Погледна ни и се упъти към бараката.
– Аха – рече мама, – значи ти ни изкара акъла вчера.
– Червенушка! – възкликнах аз. – Нашата най-голяма червенушка, която не ние търсихме, а тя нас намери.
Засмяхме се. Вече ѝ бяхме простили за нелепото запознанство. Гостихме я и много скоро станахме приятели. Всеки път, когато отпочивахме под голямата стара череша, Червенушка тихо се доближаваше и лягаше край нас да си отдъхне на сянка.

ЧОУ

гр. Добрич, 9300 ул. "България" №3 тел. 058 655 635 choumontessori@gmail.com

montessori-dobrich.eu/