монтесори

Въз основа на антроположките си и еволюционни изследвания, Мария Монтесори смята, че детето преминава през два ембрионални периода: първият, когато се заражда физическото му тяло и вторият, когато се формира психиката му. По време на този процес детето придобива човешки способности, разум и езикови навици и не трябва да му се пречи. Единственият му стремеж е да се развива. Монтесори открива механизъм, с помощта на който детето само формира себе си и тя нарича този механизъм „попиващ (абсорбиращ) ум”. Детето несъзнателно избира от обкръжаващата го среда това, което му помага да се развива. Така сред множеството звуци от обкръжението му, то безпогрешно избира и усвоява човешка реч, а дори и родния език на родителите си. Точно това са звуците, които детето възприема и възпроизвежда с първите си думи и след това в речта си. Същото става и с другите впечатления, които получава детето. То ги попива с цялото си съзнание и от една страна, тези впечатления формират детето, а от друга, създават обширното поле на свободна волеизява, което и определя човешката индивидуалност.